Дали успях да постигна целите си през 2017-та?

Пиша този пост в отговор на един мил коментар, оставен тези дни по един от постовете ми. Да, благодаря за напомнянето - явно няма да е зле и аз да си направя равносметка за постигнатото през 2017, както и да си поставя нови цели за 2018...
Оставям линк с Целите за 2017 тук .

1. Задължителното "да отслабна". Дали отслабнах? Да и още как - стигнах до страхотните 96кг миналата есен. Така че не съм смъкнала 15, а цели 19 кг! То добре, но моя мил съпруг излезе в отпуска и... не може да не съм разказвала как този страхотен тип, мъжа ми, готви. Като Бог! Няма слабо ястие, умее всичко - от елементарните меса на скарата до засукани рецепти с гъши дроб, през всичките му десертни засукани творения, то не беше шоколадово суфле, то не беше морковени торти (да, да и аз така гледах в началото, ама тортата е уникална), пайове с круши, ябълки, хрупкава коричка, домашни хлябове по 'нам си каква италианска рецепта... Така мога да.продължвам до безкрай. Абсолютно не го интересува, че аз вече не искам да ям, че суровите плодове и зеленчуци са новото ми шоколадово суфле, че се опитвам да се излекувам от някоя и друга болест, преди да е станало късно. Не го интересува и че въпреки здравословните проблеми, които имах миналата година, към момента не пия нито едно хапче благодарение на диетата си. Това е неговия начин да изрази любовта си. Изрази я много добре тази зима - въпреки десетдневните ми гладувания и работенето непрекъснато, съм 106 кг. Е, все пак е напредък в сравнение със 115-те по това време миналата година. Добре, че съм височка, че не ми личат толкова, но аз не лежа на това ухо.

2. Сега за цигарите. Преди да започна да разказвам за тях правя уточнението, че аз съвсем не съм съвършен човек. Затова сигурно имах периоди, в които пушех не само по 10 цигари, както си бях обещала, а даже и по 15 на ден. Все пак това е напредък, сравнено с двете ми ежедневни кутии преди това. И сега най- интересното - семейния съвет (аз и онзи, с готвенето по-горе) се събра и правейки финансовия план разбра, че една добра сума някак се е самоспестила през годината. Говоря за сума от почти двеста лева на месец, което за година си е още по-хубава сума. Та тази въпросната сума мигновено се превърна в първоначална вноска за кола, върната от лизинг. Защото моя мъж я заслужава и защото ми писна да го гледам как разглежда хубави коли и няма пари да ги купи. Та той миряса, а и аз покрай него. Считам купуването на точно тази кола за най-умната ни инвестиция досега.

3. По повод на намирането на нова втора работа също претърпях развитие, но все още не съм напуснала първата, де. Та понеже и първата ми и основна работа се оказа на същото дередже (заместник управител на частна фирма с 500лв заплата, без изгледи за увеличаване и един почти фалит миналия месец, който ми дойде като гръм от ясно небе), реших да започна от нея. Още тази пролет ще подам документи за учителка във всички училища в града и селата, за да имам време донаесен да започна работа по образованието си. Оттук минавам на втората си работа - учителка по английски в школа за езици, където ме спукват от групи, индивидуални ученици, езикови гимназии, проекти и каквото ли не, за около 150 лв на месец. Еее, какво още искаш пък ти, ще си кажете вие. Еми искам една работа за тези пари, защото не ми остава време за нищо и защото съм постоянно изморена и недоспала, а децата ми все по-дълго се застояват по таблетите, щото майка им няма време за тях. Та ако изобщо имам втора работа, тя ще бъде независима учителка по английски.

4. Със записването на някакъв курс претърпях тотален крах и ако при другите точки имам поне план, то тук нямам, даже и съм малко объркана...

5. Да, започнах производство на сапуни. Домашни, красиви, ароматни, с истински био масла и запазен глицерин в тях... Но за съжаление след като минат 40 дни на зреене, миришат точно на домашен сапун, т.е. на лой и гадост. Толерантни са към кожата, но този мирис просто... Не мога да го понеса и не мога да го подаря на никоя моя приятелка. Изхвърлила съм всичкия "гаден" сапун.

6. Тук бележа точка, защото кръщенето го направихме през Септември 2017. Избрах църква в Трявна, отидохме за 4 дни, направихме си малка почивка и кръстихме момчето в църквата на центъра. Поканихме само кумците си, които си почиваха с нас, направихме една голяма софра, забавлявахме се и нямаме нито един гаден спомен или пък сме търпели даване на акъл от роднини. Така да се каже, стрес нямаше. Като се замисля не беше точно така, защото при пристигането в църквата осъзнахме, че не сме взели торбата с хавлиите (знаете,една малка за свещеника и една голяма, бяла за детето), но за късмет в съседния магазин имаше точно каквото търсихме. Но... инфарктните ситуации ме държат жива , така да се каже.

7. Спестих пари, даже за две почивки. За едната разказах горе, а другата беше в края на август в Несебър,за един ден наистина, но си е разнообразяване все пак.

8. Не подготвих нищо по-отрано, освен подаръците за Коледа. И тази година ще е така, но ще ъпгрейдна поне с интернета и телевизията.

9. Тука много ме е срам. Такъв отговорен човек като мене, да дължи пари... То е ясно, че мъжа ми е виновен, но нали затова съм аз, да му се не види :)

10. Да, грижа се за себе си. Маската за лице ми е ежедневие, епилатора също, понакупих си някоя и друга дрешка, обувки, промених прическата, поспивам при всеки удобен случай и не се чудя какво още да свърша, докато децата спят. Ето, че можело и по другия начин.

Сега, когато равносметката е направена, виждам, че нямам нужда от нов списък, защото стария съвсем не е изпълнен. Само ще добавя, че трябва да стана една идея по-отдадена на себе си и да спра да поставям другите пред моите нужди. Най-важното трябва да е семейството ми, а след него всичко друго и когато реша, че искам отпуска, да бъде наистина отпуска, а не говорене по телефона и писане на мейли нон стоп, защото точно така беше и в Трявна и в Несебър миналата година.

Надявам се че ви е било интересно. Споделете и вие какво успяхте и какво не през 2017-та.

До скоро!