Напоследък не се чувствам добре. Сякаш нищо не е както трябва. Имам две деца, а се чувствам така, сякаш няма за какво да живея... Не ми се прави нищо. Не ми се ходи никъде. Не ми се говори с никого.Не ми се занимава с никого. Самия факт, че за цялото лято съм се гримирала десетина пъти е показателен - аз се гримирам абсолютно винаги! дори когато отивам до близкия магазин за хляб. Нещо не е наред.
Явно неусетно съм влязла в лекичка депресийка. Не знам защо си мислех, че този път няма да се случи така. През първата година от майчинството с голямото ми дете страдах безмълвно от депресия, но не и се дадох. Преодолях я, върнах се на работа веднага след първия му рожден ден и сякаш всичко се завъртя... Бях на работа, преследвах цели, чувствах се жива, пълноценна, полезна. Не че да си гледаш детето не е весело, но... ден след ден да сменяш само памперси и да гукаш за една усмивка не ми беше достатъчно за да се чувствам добре.
Мислех, че с второто си дете няма да го позволя - не прекратих въобще работата си, а и с две деца едва ли щях да имам време за депресия. Но ето, че пак се случи. От няколко дни се усещам, как просто сядам на канапето и чакам бебето да се събуди (той се събужда след десетина минути сън), вместо веднага да се разшетам, да измия чиниите, да сложа нещо да се готви, да изгладя поне десетина дрешки или каквото там е спешно да се свърши... Та аз вече почти не гладя, просто ги вадя топли от сушилнята и ги сгъвам или закачам на закачалките, докато още не са се оформили гънки. А преди гладех всичко. Абсолютно всичко. Камари пране. Та след като се събуди отивам и лягам до него. Просто лягам и не правя нищо. Дали не е умора това. Всъщност не знам, но определено трябва да предприема нещо.
В главата ми се оформи набързо план: хранене-движение-стриктен график-време за учене на децата. Абсолютно съм против взимането на антидепресанти без основателна причина или поне без да се дам без бой. Само дето депресията никому не прощава, а си бачка тихо някъде там в мозъка, докато не те тресне. Мен май ме тресна.
Но не съм обмислила подробностите. За всеки случай си поставям срок до 1 Септември,когато плана ми трябва да е готов и да започна да го следвам стриктно. Не мога сега да мисля за това - имам дете за къпане и приспиване, а след това трябва и аз да се изкъпя...пак ще стане един часа докато си легна. Пооплаках се, не ми олекна, но ще се видим в следващите постове.
До скоро!
Явно неусетно съм влязла в лекичка депресийка. Не знам защо си мислех, че този път няма да се случи така. През първата година от майчинството с голямото ми дете страдах безмълвно от депресия, но не и се дадох. Преодолях я, върнах се на работа веднага след първия му рожден ден и сякаш всичко се завъртя... Бях на работа, преследвах цели, чувствах се жива, пълноценна, полезна. Не че да си гледаш детето не е весело, но... ден след ден да сменяш само памперси и да гукаш за една усмивка не ми беше достатъчно за да се чувствам добре.
Мислех, че с второто си дете няма да го позволя - не прекратих въобще работата си, а и с две деца едва ли щях да имам време за депресия. Но ето, че пак се случи. От няколко дни се усещам, как просто сядам на канапето и чакам бебето да се събуди (той се събужда след десетина минути сън), вместо веднага да се разшетам, да измия чиниите, да сложа нещо да се готви, да изгладя поне десетина дрешки или каквото там е спешно да се свърши... Та аз вече почти не гладя, просто ги вадя топли от сушилнята и ги сгъвам или закачам на закачалките, докато още не са се оформили гънки. А преди гладех всичко. Абсолютно всичко. Камари пране. Та след като се събуди отивам и лягам до него. Просто лягам и не правя нищо. Дали не е умора това. Всъщност не знам, но определено трябва да предприема нещо.
В главата ми се оформи набързо план: хранене-движение-стриктен график-време за учене на децата. Абсолютно съм против взимането на антидепресанти без основателна причина или поне без да се дам без бой. Само дето депресията никому не прощава, а си бачка тихо някъде там в мозъка, докато не те тресне. Мен май ме тресна.
Но не съм обмислила подробностите. За всеки случай си поставям срок до 1 Септември,когато плана ми трябва да е готов и да започна да го следвам стриктно. Не мога сега да мисля за това - имам дете за къпане и приспиване, а след това трябва и аз да се изкъпя...пак ще стане един часа докато си легна. Пооплаках се, не ми олекна, но ще се видим в следващите постове.
До скоро!